Въпреки очакваните слаби оценки, десетият мониторингов доклад на ЕК за България успя да изненада петимните за предварителна информация местни наблюдатели – този път неговата чернова беше пазена в тайна до последния момент. Защо?
Според политологът-европеист Владимир Шопов причините са две. Едната е свързана с очевидното разминаване на това, което ЕК е искала да включи в доклада и политическият натиск от София как точно да бъдат формулирани някои елементи от него. Преди няколко седмици се появи кратка информация от международна агенция, която се опита да подготви съседките Румъния и България какъв ще бъде общият тон на междинния документ. Съдейки по нея е имало разминаване в очакванията и опит за промяна на част от съдържанието от българска страна. Втората причина е, че чрез фактическото обвързване на тези доклади с въпроса за влизането на двете съседки в Шенген политическият залог в тях се вдига, макар обективно общата полза от цялата процедура и докладите постепенно да намалява. Просто всички участници вече имат доста отработени реакции и инстинкти как медийно или публично да „захлупват” или да извеждат твърде драматично някои от заключенията на докладите. Тъкмо комбинацията от тези два фактора е довела до неизвестността до последния момент, твърди политологът.
Поправки със симпатично мастило
Директорката на Европейският институт в София Любов Панайотова от своя страна посочва, че според обичайната процедура българските власти биват уведомяване седмица или две преди огласяването на окончателния текст. Това беше направено, но този път информацията не изтече към медиите. Във въпросния срок българските министерства и специалистите, които работят по документа, обикновено могат да направят някои възражения, но те са единствено в рамките на много малък „уърдинг”, сиреч уточняване на термините. Черновата на доклада е била изпратена в България, известни са експертите, опитвали се да правят известни корекции в текста в но явно не са успяли да постигнат промяна на последния вариант. Защото крайният вариант се е оказал почти напълно идентичен с черновата, според хората, запознали се с първоначалния текст. Не по-малко интересно е, защо във всеки пореден доклад непрестанно се появяват все нови неща, казва Любов Панайотова. На мен като човек, който следи материята, ще ми бъде много интересно какво ще залегне в следващия юлски доклад, в който ще бъде направен анализ на всичките пет години на механизма за сътрудничество и мониторинг. И по-точно дали той ще бъде изготвен на базата на първоначалните критерии и на точно фиксираните 6 „репери” или ще бъде допълнен с новите моменти, включвани впоследствие – европейските фондове, манипулациите на изборите и други.
Кукли на конци
Свързани ли са смените на правосъдните министърки /дори начело на ведомството беше поставен човек от неправителствения сектор!/, както и подмяната на постоянния представител на България в ЕС с неблагополучията на правителството в Брюксел?
Политологът Владимир Шопов смята, че досега ГЕРБ са имали подход към механизма на наблюдение, който не позволява особено голяма самостоятелност на правосъдната писта. От друга страна позицията на кабинета продължава да се изчерпва с разбиранията на вътрешния министър как трбява да се решават проблемите в тази област, а именно чрез избягване на дълбоки институционално структурни промени, с неохота за конструктивен разговор по тях, с отричане на очевидния факт, че голяма част от тези проблеми са в ресора „вътрешни работи”. Така става ясно, че дори предходната правосъдна министърка да е имала някакви по-сериозни реформаторски намерения или управленска способност да ги прокара, те е нямало как да бъдат реализирани. Ръководителят на постоянното българско представителство в ЕС в Брюксел заема този пост вече пета година, а в рамките на дипломатическия протокол това е доста отвъд нормалното и приемливото. В неформален порядък може да се спекулира точно какви препоръки е правил към кабинета как точно да се подходи към решаването на проблемите около механизма на наблюдение, но ... Ако приемем, че като правило българските дипломати по-скоро се опитват да следват и отразяват разположението на силите в държавата и актуалната политическа конфигурация в страната, по-логично е да се предположи, че българския посланик в ЕС е следвал заявената и провеждана стратегия на правителството и най-вече тази на Цветан Цветанов, констатира Владимир Шопов. По неформални канали беше известно, че европейската дейност на предходния правосъден министър беше силно ограничавана в рамките на кабинета, което показва, че онова, което тя сега се опитва да направи като вицепрезидент, а именно да създаде едно ново институционално ядро вътре в рамките на президентството, занимаващо се с механизма, не е никак случайно. И лично аз ще бъда твърде любопитен да видя какви ще бъдат техните реакции през идните месеци както на доклада, така и на очевидно порасналия залог за това, което ще има в следващия политически доклад, казва политологът.
Кадрите решават всичко
Кадровите промени понякога са много важни, но те единствено не могат да повлияят на процеса, твърди от своя страна директорката на Европейския институт Любов Панайотова. Реформата в правосъдието е изключително тежка, г-жа Попова беше професионалистка, излизаща от средите на системата. Сега начело на правосъдното министерство виждаме човек дошъл отвън, който е наблюдавал системата и има свободата да говори по-открито. Поради това действията на новата министърка ще бъдат особено любопитни. Упреците, обаче, не бива да се насочват само към съдебната власт и правосъдното министерство. Има много неща, обобщени в графата „корупция”. Тя съществува в различните етажи на властта и е свързана с различна проблематика. Но това е явление, което трябва да бъде разследвано и наказвано за да има наистина някакъв напредък.
Развод ми дай?
Възможно ли е откъсването на България от Румъния както в мониторинговия механизъм, така и за Шенген и какво би означавала подобна стъпка за България?
Според Владимир Шопов да се случи подобно нещо политически би било изключително трудно, макар да не е невъзможно. Истинският отговор може да дойде ако България не успее да постигне по-добър доклад през юли, както и от начина, по който ЕС реши да продължи по някакъв начин този механизъм на наблюдение или реши да го прекрати. Евентуалното отделяне на България от Румъния би било функция на тези две събития. Ако то действително се случи, ще станем свидетели на силен политически шамар за сегашното правителство и провал, който до голяма степен ще съответства на ситуацията с тройната коалиция, когато бяха замразени еврофондовете.
Владимир Шопов
