Това наистина само БСП го може! Никой не е в състояние така да ядоса хората и да ги изкара на улицата като тях. Сякаш имат някакъв исторически патент. Политическа генетика, граничеща с колективна невменяемост. Патологична способност да се удряш в един и същ стълб по различни начини. Подобно умствено затъмнение е впечатляващо, защото с остър замах самосъсече един от най-големите подаръци, които „столетницата“ е получавала. Вместо да се възползва от него, тя превърна вековната си историческа референция в политико-биологическа диагноза.
Подобно самоубийство наистина е за учебниците по политически науки! В рамките на часове мъдрите социалисти успяха да съединят точките на граждански гняв, който се трупаше от години и да запратят в ъгъла спомена за предишните безумци. Направиха Цветан Цветанов да прилича отново на объркан глуповат лекоатлет, вместо търпеливо да разкрият разрушителния му рейд из институциите. Върнаха усмивката на объркания Бойко Борисов още преди да е научил кьошетата на Парламента. Сринаха си всякаква възможност дори за едногодишен кабинет и изпуснаха и малкото тактически гласове, които получиха преди месец на изборите. За няколко часа успяха да извадят от дрямка посланиците на Франция, Великобритания и САЩ и отново станаха партията на неизбежния европейски провал. Изкараха на улиците хората точно, когато те се възхищаваха на турските протестиращи и тайно си пожелаваха подобно българско лято. И всичко това за има-няма няколко седмици. Да се окажеш по-глупав политически от предходните юнаци е наистина впечатляващо постижение! От следващата есен всички курсове по политически науки могат да започват с тази история.
Подобна невменяемост идва и от историческа арогантност. От контрола върху почти целия период след 1989 година, когато спокойно успяха да си разположат пешките и да ги накичат в различни цветове. От несъстоялата се отговорност за националната катастрофа в средата на 90-те години. Дори от това, че отново някъде из нейните недра се пръкна треторазредната плака, която ни сервираха като „нова десница“ и която сега хихика на идиотията на собствените си създатели. Арогантност, която сега реши, че неизбежния залез на ГЕРБ ще й освободи всички политически ширини. Арогантност, която в глупостта си реши, че крахът на десните партии идва, заради изчезването на десните хора в България. Арогантност, в чието разбиране за живота единствено мъката на тялото е в състояние да го накара да изстене, редуциран марксизъм в най-безпомощния си вид. Предоверяване на обилната култура на тихото отчаяние, в което трайно изпадаха стотици хиляди българи през последните години.
БСП и жалката й задкулисна клика никога няма да разберат и сегашния протест. Той надгражда, допълва първата вълна от недоволство, макар да е различен от него. Ако през зимата доминираше яростта, безпомощността и битовата сметка, сега към нея се добавя гласът на тези, които виждат още по-ясно връзката между постоянно връхлитащите ни бедствия. Много е трудно да начертаем общия път между тези две линии, но те вече носят рутина, ежедневие на протеста, наченки на навик. За невменяемите български политици това не е добра новина. На тях ще им е все по-трудно да разчитат, че между две изригвания на хората имат спокойно десетилетие. Хлябът и бедността остават важна, но вече не единствена причина за протест. След зимния изблик повечето от тях се отпуснаха във фалшивата увереност, че „населението“ е извършило ритуала на ритмичната ярост и могат без проблеми да продължат обичайните си безобразия. И получиха втори шамар. Не е ясно и от него колко поука са си извадили и затова остава нуждата от постоянна готовност за трети удар по безогледната дружинка.
Няколко пъти съм си позволявал да напиша, че нещо в България се променя („Три граждански общества“ и „Невидими победи“, публикувани и на този сайт). Пълзяща промяна и готовност за гражданско действие и непримиримост. Не грандиозна, не величествена, не бляскава, едва забележима, но осезаема, нова, с бъдеще. Тя още не може да застане рамо до рамо до мощните и безпардонни политици и олигархия, но започва да просмуква бавно и настъпателно ежедневието ни. И хората успяват да запазят градинки или улици, да извоюват промяна в някой устройствен план, да спасят нечий живот, изпаднал от здравната „система“. Последните протести са в тази графа, те са на достойнството, на сгазеното чувство за безгранична арогантност, на нови „червени линии“ в отношенията с гражданите.
И понеже невменяемите ни политици обожават „уличната социология“ да им подскажа нещо от тези дни. Те услужливо подадоха една физиономия, която обобщи и катализира събуждането на хиляди. Върна ги на площадите, за да продължат започнатото преди много години, но сега те са там с децата си и купуването на еднопосочни билети далеч не е единственото, за което мислят. Тази България може и да не е много голяма, пътят й към политическата система остава неясен, но тя е отново тук. Историческа ирония ще остане, че нейното събуждане е започнало от едно злощастно антропологическо отклонение.
Автор: Владимир Шопов
Самозабравилите се “недосегаеми”
Името на „Спонсора” на агент номер едно беше камъчето, което трябваше да изплюят тези дни притеснените до смърт фигурки на властта. Те, обаче, няма да го направят и ще спазят докрай ужасяващата си омерта.
Въпросът кой точно поръча избора на един медиен набаб за шеф на ДАНС изглежда продължава да оказва парализиращ ефект. Вече се видя как лидерите на БСП и ДПС, депутати от двете управляващи партии /третата засега се преживява само като среднощен уличен таласъм/, премиерът, министрите, прекъсват рязко потока на обичайната си логорея и се потапят в „света на мълчанието” след въпроса, или започват да шикалкавят така, че в крайна сметка питащите, а не питаните, трябва да отговарят защо някъде продължавали да „бият негрите”. Създаде се впечатлението, че новият парламент и правителството са се клели не в българската Конституция, а по-скоро в някаква страховита омерта, нарушаването на която води до гибел.
Кой е местният дон Корлеоне?
Премиерът Орешарски призна, че кандидатурата на мастития медиен магнат била грешка, но замълча като партизанин на разпит на въпроса кой го е предложил. В едночасовото си неделно тв-интервю, предназначено да отвлече вниманието от крещящите стотици хиляди българи по площадите, лидерът на БСП Станишев видя в скандалния „агент номер едно” едва ли не един Матросов, който бил готов да пожертва своя и на семейството си живот в борбата с организираната престъпност, но така и не поясни защо неговото неизбиране щяло да повлече кабинета „Орешарски” към дъното и което е по-важното, кой ще го дръпне надолу? Лидерът на ДПС също впрегна целия си „висок наратив” да агитира как техния човек имал „ресурса да гарантира националната сигурност”/?/, как щял да бъде контролиран от парламента, дори накрая пое отговорност за грешката с неговия избор. Но на въпроса защо точно тази фигура е била подбрана и старателно подготвяна за силовия пост още преди изборите, също спази обета за мълчание.
Светът на мълчанието
Всички тези хора имат основание да мълчат ужасени. Те отлично знаят, че всяко неволно артикулирано име, всеки непредпазлив намек или насочващ факт, се следи внимателно от „Поръчителя” и всяко тяхно опущение би имало фатални последствия не само за тях, но и за политическите сили, които представляват. Те са до болка наясно, че най-сиромашката европейска държава фактически се управлява от местните „Недосегаеми”/ по великолепния филм на Брайън де Палма/, които никога не излизат на светло и за които просто да се говори е табу. Не само конкретно и поименно, но и като за образувание, което въпреки опасността от вендета обикновените хора започнаха да наричат открито„Групировката”, „Организираната престъпност”, „Мафията”, „Олигархията” и как ли още не!
Охлабване на задушаващата хватка?
Те дори вече се осмеляват да говорят за онези сенчести фигури, съставляващи конгломерата от политика, бизнес, капитали и силови структури, присвоил си държавата и превърнал държавата им в срамна и „примитивна плутокрация”/ по определението на писателя Илия Троянов/. За „дългите сенки”, чиито скрити империйки включват частните банкте с парите на страната, контролират монополно енергетиката, промишлеността, земеделието, медиите. За онова прословуто олигархично задкулисие, което заедно със своите пажове и лакеи във властта е стиснало здраво осиромашалото общество за гушата и върши с него каквото си пожелае! Ето го и конкретното обяснение. На местен „Недосегаем” му хрумва да се възползува от суматохата около новото измислено правителство и да инсталира начело на тайните структури един напълно бутафорен, но много свой човек. И то не толкова защото въпросният хрантутник е в състояние да му свърши кой знае каква работа, колкото рутинно да тества набъбналото си всевластие и да припомни за пореден път кой е истинския „Бос” в държавата и на кого дискретно трябва да се целува ръка.
Тъкмо името на този човек беше камъчето, което трябваше да изплюят тези дни притеснените до смърт фигурки на властта. Те, обаче, няма да го направят и ще спазят докрай ужасяващата си омерта. Вместо тях вероятно ще го направи улицата, която става все по-артикулирана, смела и настоятелна. Защото е млада и вече въобще не й пука от самозабравили се „недосегаеми”. И защото желае да махне задушаващата хватка от врата си.
Автор: Владимир Шопов
