Георги Първанов – лидер на АБВ, в интервю за предаването „На светло” по Нова телевизия
Водещ: Президентът Георги Първанов лидерът на АБВ ми е на гости тази сутрин. Вече ви казах: мисля, че срещата ни в „На светло“ е проява ма откритост и на порив към смелост и от двете страни, защото тези, които следят публичния дебат, знаят, че в ролята си на журналист съм отправяла критики към г-н Първанов по време на президенстването му. Справедливи или не - отправяла съм ги. Той пък винаги ми е отказвал да разговаряме очи в очи. Справедливо или не - отказвал ми е. Сега моментът настъпи, макар и предизборно, но както се казва: трябва да ценим моментите, каквото и да ги е предизвикало. Здравейте, г-н Първанов.
Георги Първанов: Добър ден.
Водещ: Аз съм от хората, както вече казах, които остро са ви атакували като държавен глава. Понякога за неща, които сега може би на фона на общия разпад изглеждат невинни. Например, че не обяснихте защо сте били на лов в Симитли, когато държавата беше в траур поради влаковата катастрофа. Не разговаряхте на такива тема, които изглеждаха дребни, но може би важни за изграждането на вашия публичен образ.
Георги Първанов: Вижте, тогава за споменатия случай прессекретариатът излезе със съобщени, в което обясни, че не съм бил на подобно събитие, но въпреки всичко това, продължи да се коментира - така, както се говореше две години за някакъв архар, който съм бил отстрелял някъде в чужбина, и много други подобни неща, които времето опроверга, които се видя, че са несправедливи, неверни. Така че ние сме тук, надявам се, не да коментираме това, което времето е отрекло, което е заличило, а да говорим това, което престои на България.
Водещ: Да, но да говорим и за това – за катарзиса, за това, че човек може да признава свои грешки, да кажем. Ето, вие някак си косвено дори го направихте - казахте, че сте отговаряли с мълчание. Може би е трябвало да влизате по-открито в дебати, за да може сега да ви е по-лесно в тази битка.
Георги Първанов: Аз дебатирам със своите опоненти. Спомнете си моите дебати с министър Дянков – дебати за бюджетния дефицит, дебати за това да има пари за здравеопазването, образованието, за бизнеса. Спомнете си моите тежки дебати с Борисов, с Цветанов. Но аз не дебатирам с медиите, това не е в моя стил. Аз на времето бях казал някъде, че Борисов мачка медиите, след което наистина имаше един парад на лоялността, в който всички ваши колеги заявиха, че такова нещо няма. Моята реакция, когато съм усещал, че има несправедливо обвинение, атака срещу мен, е била по-скоро на самозатваряне. Вероятно тя е била не най-вярната от политическа гледна точка, но всеки си има човешки особености.
Водещ: Вие сте рак. Ракът се спуска в подмолията и се затваря, когато почувства обида. Така, да кажем, има астрологично обяснение. Но дайте сега да отидем към думата „катарзис”, към това… Един човек, който е бил на висок пост, като вас, при това два мандата, след това излиза от този пост, преживява ли нещо като пречистване, нещо като преминаване в нов стадии на живота си и разбира, че му предстои нещо съвършено различно извън властта?
Георги Първанов: Не бих влязъл в темата за катарзиса. Ако си спомняте, това беше понятието, което Сергей Станишев използва, за да обоснове кандидатурата на Делян Пеевски за шеф на ДАНС - че Пеевски, видите ли, бил преживял катарзис. Т.е. тази дума вече е натоварена с особено съдържание. Един държавник, който и да е той, в това число особено президентът, със сигурност е в казана, образно казано, т.е. той преживява всички тези терзания в рамките на своите мандати. Не виждам нещо, което се е случило с мен след излизането ми от властта, което да променя онова, което съм изпитвал, онова, което съм правил като политик и като държавник.
Водещ: Но решителност проявявате. Когато бяхте президент, изглеждахте човек, които наистина по-скоро се овладява, който предпочита да отговаря с мълчание, което понякога може би е изглеждало като високомерие, или някои са тълкували това мълчание като задкулисно нанасяне на отмъщение или на удари. Но сега вие влязохме в един много открит дуел, което означава крайно смело решение за човек, който…
Георги Първанов: Авантюристично, някой би казал.
Водещ: Или авантюристично, или безизходно, от гледна точка на това да успеете да се реванширате вътре в БСП като лидер.
Георги Първанов: Нека да ви кажа поред, защото вие зададохте много въпроси. Когато бях в Президентството, аз бях длъжен да пазя авторитета на институцията. Затова беше много важно, дори понякога с цената на критики за сухост, за безличност дори - имаше такива оценки, аз да не позволя да падне сянка върху Президентството. Казвам го, защото виждам, че сега, с някой импровизирани изяви, г-н Плевнелиев допусна президентската институция да бъде обект на тежки критики - някои справедливи, други не. Що се отнася до моята авантюристичност - използвам съзнателно тази дума, аз си я вкарвам в употреба в случая, защото наистина е много по-лесно да си стоя, да си гледам живота, в добрия смисъл на думата, семейството, да си гледам науката, защото там аз съм силен, вместо да се хвърля в нещо, което изглежда непредсказуемо. Но ако аз не го направя, кой да го направи? Ние оставяме тогава управляващите - и предишните, и сегашните, да мачкат всеки разномислещ. Ние фактически създаваме една тенденция вече на разправа с инакомислещите. Има наистина уникални случаи, мога да ви кажа чисто човешки - случаи, които нанасят тежките поражения върху обществено съзнание.
Водещ: Например?
Георги Първанов: Ние сме го давали този пример – едно от момичетата, които са в нашата листа, в момента, в който се ангажира с АБВ, баща й беше уволнен от държавна работа. Или друг случай…
Водещ: Наистина ли?
Георги Първанов: Наистина. Става дума за случая с Нина Найденова и баща й, г-н Найденов, който беше служител в някаква агенция. Друг случай, той е малко по-различен: когато бяхме в Кърджали, към нас се приближи, контактува за кратко човек, който е от общинската група на БСП, общински съветник; на другия ден той беше отстранен от групата и беше изваден от всички комисии. Забележете - с аргумента, че той контактува с партия - опонент на БСП. Но кой беше предложен на негово място – представител на ЕНП. Има такава партия в България - това е партията на г-жа Капон. Значи АБВ са опонентите, ЕНП, с които уж се борим за европейско първенство - те са партньор.
Водещ: Как се получава това? Безпринципност, безпринципна промяна на позиции?
Георги Първанов: Не е просто безпринципност. Тук става дума за много тежък реваншизъм. Тук става дума за нещо, което аз откровено наричам „лов на вещици”. И тук е може би разликата с Борисов и ГЕРБ, които „изметоха” администрацията, които по свое му се опитаха да овладеят и бизнеса. Те го правеха за честа на партийния пагон, те го правиха, за да се уредят влияние и в администрацията, и в бизнеса. В случая с новото управление става дума за нещо, което емоционално и морално е много по-тежко. Наистина става дума за „лов на вещици”.
Водещ: Много интересно. Сега няма да ми се сърдите, ако ви кажа, че съжалявам, че сте пазили толкова много авторитета на президентската институция и не сте защитавали себе си в персонален план, защото вие бяхте обвинен в тихо и задкулисно… в същото нещо – в лов на вещици. Имам предвид уволнението на Иво Инджев, от което той направи цяла сага от бТВ насам, и ви посвети книга „Президент на РъБъ”. Спомняте ли си това, прочетохте ли тази книга? Че сте отмъщавали на свои опоненти тихо, зад кулисието на президентската институция?
Георги Първанов: Как става това?
Водещ: Не знам, г-н Първанов, питам ви, изгласявам това.
Георги Първанов: Как мога аз да се намесвам… Не питате, вие сте журналист. Вие можете да кажете това възможно ли е и защо ми е на мен да го правя в крайна сметка. Аз го казах и тогава: господинът, когото споменавате, е един безобиден журналист, на фона на онези тежки думи, които аз съм чул по свой адрес - много по-тежки. И вие знаете, защото и вие сте били част от тази атака срещу мен. Справедлива или не.
Водещ: Мислите ли, че е била напълно несправедлива?
Георги Първанов: Аз съм готов да говоря, но не сега, за да не си губим времето, защото сме в една реална политическа кампания, която е особено важна за България. Готов съм да се връщам отново и отново към тези теми.
Водещ: Това показва характер. Възражението срещу вас и вашето АБВ, вашата формация, е, че всъщност, вие сте били част от това продължително и ужасяващо статукво на прехода и че сега е трудно да се самопредложите като алтернатива. Вашето възражение?
Георги Първанов: Аз заставам с името, лицето си и, твърдя – авторитета си. Аз, Ивайло Калфин, генерал Михов - това сме ние от АБВ. Познати лица сме, да. До нас или срещу нас по-скоро застават Борисов и Цветанов. От третата страна застава Станишев, с когото си избере. Нека хората да преценят кой с какво е заслужил или кой с какво е навредил на България, на българското. Кой е по-държавник, кой би могъл да бъде по-полезен сега, в новите условия, защото всяка оценка е въпрос на сравнение, г-жо Кулезич. Хората да преценяват наистина личностните качества на всеки един от нас, да преценяват идеите, да преценяват политиките, които ние предлагаме, защото твърдя, че в много отношения ние сме различни, и то не от сега, от днес. Това, което предлагат другите, ние сме го направили. Колко критики аз съм отнесъл за „Големия шлем”, в частност за „Южен поток“, нали така?
Водещ: Много, освен това самата Светлана Шаренкова, уж ви нарече - не знам дали е истина, защото говорим за хакнат имейл - че ви е направила „лицето на Русия в България”.
Георги Първанов: Ние по-добре да водим сериозен разговор. Сега да коментираме някакъв хакнат имейл... Вие журналистите ми брояхте срещите с г-н Путин – 10-11. При това, това бяха срещи не показни, не протоколни. Ние с президентът Путин сме решили много от проблемите на двустранните отношения, от проблемите на България. Освен „Големият шлем”, който носи десетки хиляди работни места, който носи милиарди инвестиции, и то във време, в което ние броим стотинките, така да се каже... Ще ви дам един пример: начинът, по който ние решихме въпроса с руския дълг към България. Припомнете си, че седнахме на масата с президента Путин и точно за 10 минути Русия върна дълга на България от 35 милиона долара до стотинка или до копейка.
Водещ: Какво дадохме срещу това?
Георги Първанов: Нищо не сме дали.
Водещ: Как така?
Георги Първанов: Нека да ви кажа, нека да продължа като сравнение, защото сравнението е важно. Борисов отиде в Сирия, за да върне сирийския дълг към България. От 54 милиона договори 17 милиона. Виждате ли разликата?
Водещ: Но, на какво се дължи това? Как убедихте Путин…
Георги Първанов: Това се дължи на доверието, на коректността в партнирането. Аз съм човекът, който отиде в Москва и каза: „Ако трябва да се съдите на някого за американските бази в България, сърдете се на мен”. И аз бях човекът, който отиде във Вашингтон и каза: „Ако ще се сърдите на някога за „Белене“, за „Южен поток“, за руските енергийни проекти - аз съм човекът”. Нямаше възражения и в едната, и в другата столица. Т.е. може да се проявява характер във външната политика, какъвто сега няма - уви, това, което виждаме в случая с Крим, Русия, Украйна, Изток - Запад и мястото на България.
Водещ: Еволюция. Вие сте преживели еволюция. Може би това е проява на характер.
Георги Първанов: В смисъл?
Водещ: В смисъл, че когато е налагала позиция на БСП, вие сте подкрепяли Милошевич. След това можете да говорите за американски бази, за НАТО, за Русия, за Европа. Въпросът е в това как българският интерес да бъде защитен така, че зад полезни проекти да не прозира корупция. Например, конспирацията „Южен поток“- така направо нарекоха на Реформаторския блок проекта „Южен поток“.
Георги Първанов: Вие посочихте много неща, но дори, когато съм бил против войната в Югославия, аз съм бил против всички войни, които са се водили – и Ирак, и Югославската. Аз съм отстоявал българския интерес. Що се отнася до „Южен поток“, ние сме подписали онова, което е важно за България. Не е само България. Ето, Австрия тези дни подписа. Италия, още пет страни от Евросъюза има по това трасе. Та нима всичките те са част от някаква корупционна сделка? Не, това е проект, необходим на Европа. И аз се питам – когато Европарламентът гласува „Против” „Южен поток“ и с неловко мълчание обръща гръб на „Северен поток“, защо не санкционираме Русия именно чрез спиране на доставките по „Северен поток“, спиране на доставките за Германия или Холандия?
Водещ: Как си го обяснявате?
Георги Първанов: С двоен стандарт. Брюксел има двоен стандарт, но той е защото българската дипломация - отново ще кажа – не проявява характер. Защото беше време, когато ние можеше да защитим своя интерес и въпреки това… Отново ще кажа един пример, който е показателен – за шест месеца в България бяха и Путин, и Буш, и Саркози, и Кьолер, германският президент, и испанският монарх.
Водещ: Когато вие бяхте президент.
Георги Първанов: Да, това е втората половина на 2007 година. Т.е. едно високо уважение към България, реализирано и чрез конкретни проекти. Т.е. тогава нашата дипломация беше икономизирана, тогава имаше голям инвестиционен интерес. Това рефлектира върху намаляване на безработицата, това даде и своето отражение върху социалната политика, която провеждаше Тройната коалиция, която аз оценявам позитивно.
Водещ: Но се е криза, сега е много сериозна криза по отношение на Украйна. Вие изразихте критика към правителството на Орешарски, че не изразява открито позицията си по тази криза. Какво бихте направили вие, Ивайло Калфин в тази ситуация?
Георги Първанов: Аз критикувам българския парламент преди всичко, че няма изработена позиция, така, както нямат и други страни, но други имат. Чехия и Унгария, които помнят интервенция – 1956 година, 1968 година, с парламентарни позиции затвориха въпроса още първия ден. Ние твърдим нещо подобно, ние го казахме, дори, може би, преди споменатите две страни, ние от АБВ – ние твърдим, че България трябва да каже „Не” на санкциите, защото от тези санкции страдат българите, българският бизнес, българският туризъм.
Водещ: Станишев го каза.
Георги Първанов: Кога го каза? Онзи ден или снощи, вчера? Минаха две седмици, в които българската позиция беше не просто неясна - две седмици, които си останаха под сянката на приетия от Консултативния съвет документ, позиция, становище, в което България беше наредена сред най-големите ястреби на Европа, което не ни трябва. За да кажа принципно какво е нужно - България трябва да извоюва правото си на специфична позиция, когато говорим за отношенията с Русия. Така, както една Финландия го има. Защо те да си го позволят, а ние да не го правим?
Водещ: Да, настина, това е интересно – специфична позиция. Каква тя трябва да бъде и защо се забавиха с каквото и да е било позиция вашите бивши - за съжаление, вашите ще трябва да кажа - съпартийци. Говорихте за това, че вие имате характер, че вашите кандидати имат характер покрай вас, че може да се изработи специфична български позиция, която да не ни поставя на колене нито пред Запада, нито пред Русия. С едно изречение ми кажете – как би изглеждала тази специфична българска позиция: хем, да не сме зависи, хем да се възползваме от възможностите, които ни се предоставят?
Георги Първанов: С едно изречение това трудно би могло да се каже, но аз пак се връщам към тези примери, които ви дадох. Как може страни като Чехия и Унгария да заявяват своята позиция, без да очакват санкции, без да очакват мъмрене, без да очакват някой да ги избута в периферията още допълнително? И това не е само по отношение на Русия. Вземете Унгария. Между другото, това е един много интересен пример - поведението на премиера Орбан. Той излезе и каза по отношение на ядрената енергетика на Брюксел: „Това е национален въпрос, ние ще правим това, което смятаме за необходимо и което ни гарантира, разбира се, сигурността”. И още нещо – събраха Вишеградската четворка и казаха: „Ние искаме комисаря по енергетика, бъдещият, да бъде от четворката. Как ще се разберем кой да бъде, това е наш въпрос”. А ние какво правим, г-жо Кулезич? Ние определяме човека, хвърляме го там в Брюксел. Ако не се провали – добре. И почват да му търсят ресор и обикновено го пускаме по допирателната с най-незначителния ресор. Ето това е пак проява на характер.
Водещ: Добре, проява на характер и да се каже какво означава, че БСП се намира в „силни зависимости”? Вие го казахте. И в същото време човекът, който е вашето политическо дете, вашият политически син, така да кажем, въпреки че разликата в годините ви не е голяма – Сергей Станишев, да се отнася подигравателно към вас, да се отнася със зло - на какъв характер е израз това? Зависимостите на БСП и Станишев, който ви реже главата, така да кажем?
Георги Първанов: Знаете ли, сега се сещам, ще ми позволите да припомня времето, когато стартира тази атака срещу мен - една пресконференция, на която бяха Ангел Найденов, Михаил Миков и Антон Кутев. Изговориха се много груби неща против мен и след това ваши колеги ме попитаха за коментар. Моят коментар беше: „Само Антон Кутев не го разбирам, на него нищо добро не съм му направил”. Това е като развитие на известната теза…
Водещ: Няма ненаказано добро.
Георги Първанов: Няма ненаказано добро. Аз не съм да коментирам емоцията в случая. Зависимостта обаче е факт. Аз тръгвам от това, което съм видял като член на Националния съвет на БСП на „Позитано“.
Водещ: Зависимост от какво?
Георги Първанов: Нищо от онова, което се прави като политика, нищо от онова, което се решава на кадрово ниво - говорим за възлови кадрови назначения - не се взема като решение в Националния съвет.
Водещ: А къде?
Георги Първанов: Взема се някъде по етажите, някъде извън „Позитано“ и се свежда, в това число и самото правителство - то затова беше обявено като експертно, за да може то да бъде сведено като списък, което партията, спечелила, уж, изборите да не обсъжда. Но това не се отнася само за БСП. Дайте да разширим темата, защото да не излезе така, че аз, огорчен, се фиксирам върху моята бивша партия. Как го правят в ГЕРБ? Има ли легитимни механизми? И там решенията се взимат еднолично или от двама души най-много. Как го правят в ДПС? Там знаем кой командва парада.
Водещ: Кой командва парада?
Георги Първанов: Командва бившият лидер, сега почетен председател на движението. Ами как е в новите партии, в повечето от тях? Значи нещо трябва да се промени. Преди време на един конгрес, на последния конгрес на БСП, на който се опитах да бъда активен, предложих засилване на пряката демокрация, в това число и пряк избор на председателя. Няма да стане никога. Предложих го, за да видя, каква е нагласата.
Водещ: Може би, късно ги предлагате тези неща, г-н Първанов.
Георги Първанов: В Европа сега се правят, г-жо Кулезич. В Европа почти всички леви партии, а и някои от десните, които познавам като история, се обърнаха с лице към този проблем. Вижте Германия – социалдемократите подписват споразумение с християндемократите и споразумението се дава за вътрешнопартиен референдум в ГСДП.
Водещ: Да, но вие бяхте лидер на БСП. Тогава не правихте тези предложения и тези стъпки. Сега, когато стана напечено, започнахте да ги предлагате. То това е въпросът.
Георги Първанов: Знаете ли с каква носталгия ще се върна, но съм длъжен, понеже ме предизвикахте - когато бях лидер на БСП, половината от състава на Националния съвет ми бяха опоненти. Тези мой опоненти - аз го казах на един пленум на Янаки Стоилов, пък и на редица други – аз съм ги налагал със сила за водачи на листи. Ето я разликата с тези, които сега изхвърлят всички онези, които мислят различно, всички онези, които предлагат друга политика. Това съм правил аз.
Водещ: Т.е. вие казвате, че никога не сте работили с никакви задкулисни играчи, с които да налагате решения, докато сега това се случва?
Георги Първанов: Нещо повече, аз искам да разширя темата. Аз съм се опитвал да правя нещата по възможно най-демократичния начин. По мое време да се чули някой да е изключен от партията? По мое време да сте чули аз да се обърна към някой, който е на различна позиция и да му кажа „Предател” или някаква друга обидна дума? Не, в този стил, впрочем, аз, се опитах да запазя и президентството.
Водещ: Не мога да си изкривя душата, не съм чувала да сте изключвали, но съм чула, че се споразумявате и вие. Например някога с Доган. Сега в какви отношения сте с него, впрочем?
Георги Първанов: С Доган всичко, което сме правили, е било публично. Освен това – вижте Тройната коалиция. Аз ви връщам към нещо, към което аз съм съпричастен.
Водещ: Да, наричат ви „акушер”, „архитект” на тази Тройна коалиция.
Георги Първанов: Малко е пресилена тази роля. Впрочем, като става дума за това, аз се питам защо партийният лидер не излезе веднъж да каже: „Как така? Аз съм партийния лидер, аз съм премиер, имам роля в тази работа. Това не е само /…/ на президента”. Но затварям, това е въпрос на характер и на лидерство наистина. Но при Тройната коалиция нямаше тези скандали. Имаше един баланс на кадровите решения, имаше една последователност на политиките. Дали ги приемаме или не - това е друг въпрос. Сега това не се случва.
Водещ: Имаше квотен принцип на разделение на разделение на баницата, може би…
Георги Първанов: Тук това не беше добре на ниво правителство няма нищо по естествено от това да разделиш на квоти кабинета, но оттам надолу областни управи, министерства - това беше грешка. Това, че се феодализираха, образно казано, някои от министерствата, станаха запазена територия за отделни партии, беше грешка, която сега вече дава много тежки дефекти. Но сега всичко това е доведено до крайност.
Водещ: Вие казвате, че решенията се вземат някъде другаде, не е в партийните централи на управляващите партии. Обаче вас ви обвиняват, че вие си имате свои кръг от олигарси, сте си имали.
Георги Първанов: Кажете ми един, в който да съм обвинен като контакт, като взаимодействие и който сега да не е на друго място. Сега се видя кой къде е, за да бъда по-ясен.
Водещ: Обвиняваха ви за връзки с Петър Манджуков, обвиняваха ви за връзки с Валентин Златев, обвиняваха ви, че ходите да ловувате заедно по ловните стопанства, че там се споразумявате. Помните тези обвинения, нали така?
Георги Първанов: Това е фолклор, извинявайте, ходил съм да ловувам. Ходя да ловувам с най-обикновени хора от село, които се занимават с тази дейност, присъща…
Водещ: Не ви ли мина сега ловната страст, между другото?
Георги Първанов: Излекуван съм, по силата на заниманията ми с политиката. Ловът е нещо благородно. Ловците са възродили много повече стопанства, много повече от Фонда „Дивите животни в България”, отколкото всеки друг. Нека да ви го кажа, между другото, защото големите обвинения дойдоха от хората на Костов, например. По времето на Иван Костов Фондът на диви животни в България беше катастрофално унищожен, защото всичко беше на поразия. Сега дойдоха ловците, създадоха организации и нещата са си на мястото. България е една от дестинации с най-богат фонд в това отношение.
Водещ: Аз ви попитах, защото ловът се смята за свързан с властта, с рефлекса на властта, поне у нас. Сега, като не сте във властта, употребявате ли си скъпите пушки, закупени за хиляди, хиляди левове?
Георги Първанов: Ето, виждате ли как вие възпроизвеждате онова, което през годините са внушавали вашите колеги? Моята пушка струваше 2000 лева и я ползвам от 12-13 години. С такава пушка излизат стотици хиляди български ловци.
Водещ: И сега ли е такава?
Георги Първанов: И сега.
Водещ: Кога за последен път бяхте на лов?
Георги Първанов: Не си спомням, отдавна е било.
Водещ: Добре, все пак да платим дан на фолклора - няма как.
Георги Първанов: Не възразявам.
Водещ: Просто не мога да не се възползвам от възможността да ви разговоря.
Георги Първанов: Сега съм ви паднал, да.
Водещ: Да. Кажете ми, Сергей Станишев каза, че АБВ не е идеен проект, а е „властови проект”. Какво означава това според вас? Т.е. вие искате властта, вие искате да разцепите нещо, вместо да създадете - аз така го разбирам. Нямате идеи, само употребявате имидж, влияние, възможности - идеен проект.
Георги Първанов: Две неща ще кажа по този повод. Твърдя, че голяма част от идеите на БСП са продукт на моето усилие и екипа ми. Аз бях идеологът на БСП за един дълъг период от време. Още при Жан Виденов - той нямаше афинитет към тази работа, после като председател. Не твърдя, че сегашният председател има афинитет към идеите, но това е друга тема. Как се реализират идеите, г-жо Кулезич, ако не чрез властта? Да не би Сергей Станишев да е председател на благотворителна организация? Той не иска ли властта? Властта се иска, за да се реализират идеите.
Водещ: Вие му я дадохте, г-н Първанов.
Георги Първанов: Това е друга тема. Аз вече съм я коментирал, но тук говорим за принципа. Нищо по-естествено от това, след като си създал организация, партия или коалиция, да искаш властта, за да реализираш тези идеи. Слушам сега един млад политик - ваш бивш колега, който го повтаря непрекъснато: „Искам да стана министър-председател, за да направя първо, второ, трето”.
Водещ: Между другото, аз щях да ви попитам за този мой бивш колега, защото, хубаво - наистина стремежът към властта е нещо обяснимо, когато трябва да реализираш идеите си. Въпросът е, че този мой бивш колега, въоръжен с цялата словесност и финанси на хората, които го задвижват, ще ви победи на изборите. Така казват социологическите агенции. Защо?
Георги Първанов: Вие поставяте два въпроса. Да тръгнем от популизма. Аз гледам снизходително.
Водещ: Защо популизмът печели?
Георги Първанов: Гледам снизходително на тези заявки, на стремежа да се обещае всичко на всеки. Излизаш и казваш: „Ето, ако аз съм министър-председател, ще имате три ключа – къщата, вилата и колата”. Това е несериозно.
Водещ: Защо хората се хващат?
Георги Първанов: Несериозно е да кажеш - макар че това се харесва, да излезеш и да кажеш: „Ако аз дойда на власт, ще върна задължителната военна служба, т.е. наборната армия”. Хората се радвам на такова обещание - възрастните хора особено, младите не толкова. Но аз ги питам същите тези пенсионери, казвам: „Вие какво предпочитате? Имам една купчина с пари, която трябва да преценим къде отива – за наборна армия от 120 000 души или да увеличим пенсиите?” А досетете се какъв е отговорът. Хората предпочитат социалната политика, хората предпочитат тези пари да се инвестират в икономиката. Надявам се хората да го оценят, когато дойде време. А що се отнася до социологическите проучвания, вие знаете, има един изтъркан израз за това как се убиват политик и муха – с вестник, но добавям: вече и със социологически проучвания. Системно, масирано - това наистина разколебава. Аз няма да се правя на интересен и да го отричам, но аз съм опровергавал социологически проучвания - и 1999 година, и 2001 година.
Водещ: Да, така е, имате опит в това, щях да го напомня.
Георги Първанов: Надявам се и сега да се случи. Впрочем…
Водещ: Но това означава някой да ви извади компромат и вие да излезете над компромата, а всичко мина вече.
Георги Първанов: Не е това причината. Нека да ви кажа – причината е в начина, по който правиш кампания. Но две думи още за социологическите проучвания. В началото, на другия ден, след като обявихте АБВ, рестартирахме АБВ, излезе едно проучване, което ни даваше двама евродепутати, и след това масирано смачкаха тази агенция, другите ги консолидираха. Вчера, онзи ден прочетох едно проучване, което върви в Европа. То е на базата на национални проучвания, но има общоевропейски характер. Там срещу АБВ има записани 7,5% и двама евродепутати.
Водещ: В европейското проучване?
Георги Първанов: Да, това е „VoltwatchEurope“ - може и да сгреша организацията, която обявява тези проучвания. Там е дадено съотВодещ: Тоношението ЕНП - ПЕС и там скромното място на АБВ, макар и твърде малко подценено, е записано с тези проценти.
Водещ: А какво пише за „България без цензура“ в това европейско проучване?
Георги Първанов: Също двама депутати.
Водещ: Също двама?
Георги Първанов: Да.
Водещ: Т.е. според европейското проучване вие ще бъдете равни с „България без цензура“?
Георги Първанов: Да.
ва устройва ли ви?
Георги Първанов: Дали ни устройва или не, вотът на хората трябва да бъде приет. Тук не можем да се сърдим на хората, че са избрали… Вие сте имали твърде често един гост, който вече е забравен - Яне Янев. Яне имаше своята подкрепа сред хората и срещу това не можеш да възразиш. Можеш да спориш по неговите тези, можеш да го дадеш на съд дори, когато те обвинява несправедливо...
Водещ: Както вие обещахте?
Георги Първанов: Не. Да, ще му дойде времето и на това. Но не можеш да се сърдиш на хората, че са избрали един такъв свой представител.
Водещ: Какво ще се случи след евровота, според вас, според вас, според вашето собствено, вътрешно проучване?
Георги Първанов: За България или за нашата структура?
Водещ: За България, за вашата структура. Вие сте част от общата картина.
Георги Първанов: Вижте, аз смятам, че най-вероятно на есен ще има избори, защото и тези, които са в управлението, не може да не съзнават, че тази агония, че тази драма, че това безсилие на изпълнителната власт, че този парламент, който не може да се събере, или ако го направи, произвежда само скандали, няма бъдеще.
Водещ: Прогнозата ви е за избори на есен?
Георги Първанов: Впрочем, за това - само тази скоба ще отворя - затова аз предлагам вече президентска република, защото когато имаш един такъв парламент и ако имаш един силен, стабилен президент, той би трябвало да разпусне парламента. Затварям скобата, това е друга тема. Така че аз смятам, че трябва да има избори на есен, за да може да се тръгне наново. Надявам се да стане с една широка, достатъчно широка коалиция, за да не може управляващите, правителството да трепери всяка сутрин дали ще има кворум, да трепери за съдбата си. Трябва да има хоризонт, трябва да има мащабност на политиките, ако искаме да излезем от кризата.
Водещ: Президентска република - това е наистина друга тема, но тя показва, че вие имате собствен хоризонт напред, че смятате, че дори ще имате силата да промените държавното устройство. Говоря като организация, говоря и за вас, като лидер.
Георги Първанов: Имаме визията да променим държавното устройство, а дали ще имаме силата - това ще кажат хората.
Водещ: Добре, благодаря ви за този разговор. Надявам се, че не ви беше лесен.
Георги Първанов: Не, аз не обичам лесните разговори.
Водещ: Между другото, знаете ли, какво ме попитаха сега? Някой е написал SMS, че Алексей Петров в момента работи за вас и за вашите структури. Вярно ли е?
Георги Първанов: Не, това са някакви безумни глупости. Аз Алексей Петров съм го виждал един-два пъти в компания, в много хора, никога насаме и това със сигурност е било преди седем-осем, може би десет години.
Водещ: Добре, благодаря ви, г-н Първанов, благодаря ви, че дойдохте тук, да се гледаме в очите и да разговаряме в, надявам се, един нелесен за вас разговор.
Георги Първанов: Надявам се и аз вас да не е бил лесен.
Водещ: Не, не беше.
Георги Първанов: Благодаря ви.
Източник:Агенция Фокус
