За първи път европейските избори са голям залог едновременно за Европейския парламент и за Европейската комисия.
Всеки може да има мнение за политиката на последната. Но ако се смята, че тя не е добра, трябва да бъде сменен председателят, който определя нейните политически избори. Изборът на ляв председател е гаранция за промяна на ориентацията към повече растеж, данъчна хармонизация и социален напредък.
Двама кандидати днес имат реални шансове за победа – Мартин Шулц и Жан-Клод Юнкер. Ако вземем целта за растеж, трябва да припомним, че Шулц подкрепи предложенията на Франция, довели до пакта за растеж, гласуван през юни 2012 г. За сметка на това Жан-Клод Юнкер, който една година по-късно се произнесе срещу предоставения срок на Франция за намаляване на публичните й дефицити, защитаваше ортодоксална политика на европейско равнище.
Ако вземем предвид социалната хармонизация, необходима за предотвратяване на всякакви форми на несправедливост срещу европейските работници, трябва ли да се доверяваме на този, който стимулира установяването на минимална работна заплата в Германия или на един консервативен премиер? Изборът е ясен.
Ако искаме да се стигне до данъчна хармонизация, трябва ли да се доверим на този, който защитава идеята за справедлив и прогресивен данък, или на премиера на Люксембург? И тук изборът е ясен. За тези три залога като ляв човек, привързан към европейската идея и социалния напредък, аз направих своя избор.
В това ми качество също така ме безпокои пътят, по който някои искат да накарат Европа да поеме. Когато чувам да се говори за "връщане назад" и най-вече за излизане от еврозоната, вярвам повече от всякога, че трябва да се съпротивляваме и да обясняваме. Вместо дълги речи да погледнем историята и това, на което тя ни учи. Когато все още имаше граници и собствена валута, Франция беше ли защитена от кризи? Как да забравим в тази година, когато отбелязваме годишнината от дебаркирането през 1944 г., че най-ужасната криза, тази от 1929 г., предизвика затварянето на държавите в себе си и в крайна сметка войната? Нито франкът, нито границите успяха да я предотвратят.
В по-скорошен период бяха ли валутата и границите фактор за растеж и сила, гаранция за оставане на преден план на световните икономики? Отново не. След двойния петролен шок в края на 70-те години Франция трябваше да пристъпи към осем последователни девалвации с надеждата така да възвърне динамиката на икономиката си. Правейки това, тя най-вече предизвика невиждана инфлация, която само намали покупателната способност на французите и изяде спестяванията на средната класа. Поради това излизането от еврозоната в никакъв случай не е магическа формула. Това означава поемане на голям риск и на първо място за най-бедните. Това е изборът, който правят Марин Льо Пен и европейските популисти. Този, който прави Франция днес е съвсем друг – трябва да се възвърне нивото на еврото.
На 25 май имате уникална възможност да направите избор за една друга Европа, за да й дадете нова ориентация и да промените хода на историята й. Възползвайте се от нея. Европа ни гледа. Докато навсякъде на континента се очертава ляво мнозинство срещу строгите икономии, безработицата, която удря цяло едно поколение и за повече справедливост, солидарност и растеж, би било грешка, ако Франция провали тази красива надежда при липса на мобилизация на всички прогресивни граждани. Поради всички тези причини на 25 май гласувайте за Мартин Шулц. /БГНЕС
------------
Стефан Льо Фол е министър на земеделието във френското правителство и негов говорител.
Париж / Франция
