Не видяхме истински европейски дебат, но нашият дебат не се различава от останалите дебати, които наблюдаваме в държавите-членки на ЕС. Това заяви в интервю за БГНЕС Иван Начев, политолог и експерт по политическа интеграция на Европейския съюз, преподавател в НБУ.
Тази и предходната /2009/ предизборни кампании за европейски избори са насочени към националните политически проблеми и към това дали управляващите имат подкрепа или обратното, отбеляза Начев. Той даде за пример Франция, където дебатът се съсредоточи именно към управлението на Франсоа Оланд. "Но тя не е единственото изключение, европейски дебат липсваше в Германия, Великобритания, Белгия, Полша. Наблюдава се една обща картина в ЕС", заяви Начев.
Една от причините за това е, че през последните години големите партии в ЕП и големите ПГ не можаха да дадат отговори на редица въпроси: Как ще се справим с кризата? Какво ще произвежда Европа, за да стане по-конкурентоспособна на световните пазари? Какво ще правим с работната ръка? Каква работа предлагаме на младите хора? Какво предлагаме на възрастните хора? ...Всичко това показва, че Евросъюзът не е много готов да даде отговори на въпросите, които стоят на дневен ред.
Политологът е категоричен, че за българските граждани дебатът по европейските теми е много важен, за да може всеки един от нас да разбере какви са ползите за страната ни. "За нас като млада държава-членка е много по-важно да се води европейски дебат, поради това, че е хубаво гражданите да разберат за какво става въпрос, каква институция е ЕП, какви възможности има чрез него да се правят политики, защото той представлява пряко гражданските ни интереси в ЕС. Тези 17 души, които ще изберем трябваше да положат грижи, за да ни обяснят като граждани колко е важно да се гласува и колко важна е тази институция, за да може да бъдем по-широко представени в ЕС", коментира Начев.
Според него европейският дебат се избягва умишлено от политиците, защото ако се проведе този дебат трябва да се проведе и още един, който е свързан с отговорността и отчетността на тези хора, които избираме. Става дума за 17 души, които избираме за 5 години с пряката задача да защитават интересите ни в ЕС на равнище ЕП. "Когато става дума за такъв избор следва да зададем въпроса какво правят тези хора, т, нар. евродепутати. Отговор на този въпрос трябваше да дадат и тези, които досега бяха в ЕП, какви са направили за нас, а не изобщо. Същият отговор трябва да дадат и тези, които кандидатстват сега, тоест по какъв начин те ще се отчитат пред българите", отбелязва Начев.
Политологът със съжаление отбеляза, че през последните 7 години България продължава да се бори с едни и същи проблеми. Според него това трябва да накара българските политици и партии, които са представени в ЕП, да работят в по-конструктивен дух и да загърбят острото противопоставяне. "Проблемите са едни и същи и няма значение кой ще управлява – той трябва да се справя с тези проблеми и е добре да се справя с подкрепата на другите", посочи Начев. Той е категоричен, че трябва да се постигне консенсус, но проблемът е, че неговото постигане в България е много трудно, защото политическите ни елити са изключително късогледи.
"България спечели от членството си в Европейския съюз, но не се възползва максимално от възможностите, които той предлага. Като че ли самата ни държава не успява да се възползва от голяма част от възможностите на съюза, а първите 7 години вече минаха", каза Начев и добави, че още не може да намерим мястото си.
Според политолога българинът не разбира нуждата от европейските избори и целта им, а вината за това е обща. "За 7 години и половина не успяхме да информираме гражданите, че те са много важни и е необходимо да избираме хора, които реално да мога да работят там, иначе не би имало нужда от избори, въобще", каза в заключение Начев. /БГНЕС
София / България
